Има цикличност в моята несигурност, 
в моето недоверие, 
в множеството ми въпроси.

"Колко е прекрасно"- мислеше си розовият цвят и протягаше нежно листенца към капката роса. Докосна я плахо, тя се залюля и се плъзна в същността му.
"Колко е прекрасно" - мислеше си капката роса, отпивайки розовия аромат. Прегърна мъхести...

Обичам ръцете ти,
обичам местата, скрити под дрехите,
обичам въздишките и сгушеното ти лице,

Кожата ти с цвят на лято,
на южен град,
с аромат на диви, някога свирепи племена.

Сън ... от любов, и ти галиш лицето и устните ми, целуваш ме там, в ъгълчетата на щастието...аз се усмихвам от нежните тръпки, обгърнали тялото ми, а аромата, а този мил полъх на море и пясък от кожата ти ... и ... ммм ... където си ти, ...