Заплетени в думите,

фразите,

задушаващи се от новаторство,

от смяна на ритъм,

от споделяне на чувства,

от очи, червени от плач.

От многоточия.

Едни напускат, други се сбогуват,

трети недоволно по детски потропват с краче!

И виждам само вътрешни светове,

заключени, измъчени.

И огромна суета.

Хиляди лъжливи лица!

Не поглежда никой извън себе си.

Рядко се осмелява да каже накратко,

в осем, в девет реда.

Въздишки, упреци, закани.

И все по-рядко картини, пропити с въображение,

с усмивка приятелска.

Полет на листа, ромон на река,

топлината на лъчи, мирис на трева.

Хора, къде сте,

навън никак не е лошо!