И двамата обичаме да ходим боси,

не само по плажа, не само сред зелени треви,

искаме да усещаме земята.

 

Помниш ли кога открихме, че имаме една и съща страст,

на свободните пръсти, на безграничните пети?!

Смяхме се... беше отдавна.

 

Сега съм без обувки, вкъщи, сетих за теб,

Здравей, как си? И ти ли...

Усещам плочките, студени са, но е приятно, след жегите.

Идва лято, сега можем спокойно да захвърлим преградите,

да не ни гледат леко озадачени хората, да не се учудват на черните ни ходила.

Здравей, липсва ми онази безгрижност...

 

Кой знае защо, си представих боси детски крачета подаващи се изпод пъстра завивка.Мило ми стана...Поздрави Дони :)))))))))

Ммм, сладко, сладко!!! :-)))

Поздрави, Еl!

... da, nqma nishto po hubavo ot tova da chustvash dopira na prirodata do bosite si kraka. Na mesta e meko, hladno i priatno, na mesta malki kamycheta te karat da pravish griamsi, no v kraina smetka za da za da poznaem "mekoto" triabva da opoznaem i ne taka priatnata strana..

Pozdrav

D.

Така е, хубава асоциация с живота! :-)

Хареса ми, дори го споделих босоногата ми група: https://www.facebook.com/groups/barefootisbetter/ :). Поздрави!