Normal
0
21

Извира от мен, тази хубава Любов,
тази замъгляваща съзнанието магъосница,
с гласа ми говори, с очите ми гледа, с ръцете ми търси близостта ти,

И двамата обичаме да ходим боси,
не само по плажа, не само сред зелени треви,
искаме да усещаме земята.

След всеки дар ли от живота ще последва плесница,
след всяка мила дума – подъл жест,
след всяко свежо утро – порой…

Сянката върви пред мен
със силуети на прелитащи птици,
забързани дървета, сгради.