Всяка секунда за тебе жадувам, милувам и мисля,

знам, задушливо е някак.

 

Искам в ръцете ми да си, с устни те гоня,

сантиментално все за любов ти говоря.

 

Животът е низ от други неща, усещам, че излизам от мода.

Но аз вярвам в черно-бялата фотография и в нежната музика,

смешно е, но имам воля.

 

Не ще се оставя да ме мачкат с бетона, да ме слагат на кубчета,

отгоре зелено някакво наметало вместо керемиди.

Искам големи прозорци на определени места,

нужда имам от балконче/тераска с мъничко зеленина.

 

От темата малко избягах, но котката знаеш „към къщата ...”,

винаги топлина търси и малко нежност, сутрин на гладно.

Само с паничката мляко не става.

 

Но и кучето в мене не дреме, час по час твоята разсеяност хапе ,

„бау бау, искам разходка” и влажно те гледам с големи очи, каишката нося.

Малко ми трябва да бъда доволно, потуп и някаква клечка във въздуха и ето ме най-добър съм приятел, до гроб. С котката в мен даже се боря.

А ти отстрани гледаш захласнат, неразбиращ, леко учуден: „Добре ли си?”,

„мяяяу, искам си вкъщи”, отговарям ти аз, усмихната, ведра,

успяла и днес да укроти раздвояването на личността си.

Много добре разбирам "кучето" и "котката" в теб,и още по-ясен ми е онзи поглед "добре ли си?":)))))))) Дааа, и още как:))) Поздрави, Слънчо:)))

Хаххааа, чак сега погледнах, че имам коментар от теб, радвам се, че още сме в синхрон с мислите! :-*

как си го казала!:)*****

:-*