Извира от мен, тази хубава Любов,

тази замъгляваща съзнанието магъосница,

с гласа ми говори, с очите ми гледа, с ръцете ми търси близостта ти,

в косите ми е втъкала вятърни цветя, облякла ме е с рокля от пясъчни прашинки.

Неспокойна в мен се буди рано сутрин, подканва ме да пея с птиците навън,

после нежно ме завива, с твоите целувки,

готви с мен ухания, помага с тайните подправки, набрани сред росната трева,

в моя смях се смесва.

Лудува, вика лятото чрез мен, рисува върху лицето ми радост и очакване,

тихо шепне ти в ухото: Ела, ела, ела...

Танцува с моите крака, пада отмаляла и не бърза да си тръгва и пак прошепва:

Обичай ме, обичай ме, обичай ме...